Първият натюрморт

    Най старата дагеротипия на Дагер датира от 1837 и представя един ъгъл от работния му кабинет в близост до прозореца. Това създава меко странично осветление, което извежда  пластично обемите на предметите и им придава носталгично чувство. Дагер е използвал в композицията гипсови отливки на художествени произведения , една дамаджана и малка картина на стената. Това съчетание едва ли е случайно, защото съчетаването на изящни форми с дамаджана би се приело като лош вкус. Дагер с този етюд по-скоро засилва смисъла на простотата и непреходността на неодушевените предмети, които съществуват независимо и самостоятелно във времето.

    В изображението отчетливо могат са се отбележат силните зрителни линии по съвременното „Правило на третината”. Гипсовете отливки са по долната силна линия, дамаджаната и каптината по горната, а тъмната завеса в ляво и осветения ръб на стената са във вертикалните силови линии.     

    Светлосенчестият  рисунък е много богат, като от ляво на дясно се редуват ритмично светлини и сенки създаващи тоналната широчина на композицията. Светлото петно на прозореца и тъмното под масата са светлинен контраст по диагонала, който улеснява възприемането на обектите. Тези художествени елементи в фотографията показват, че Дагер е имал много добър художествен усет и е успял да прецени възможностите на фотографията да пресъздаде естествената атмосфера на едно артистично място. 

    Интересно е че в едни източници тази фотография е наречена “Натюрморт”, а в други  “Гипсови форми". Оригиналното и наименование е "Interieure d'un cabinet de curisiotes", което е трудно преводимо на български.  С "Сabinet de curisiotes" се е обозначавало място, в което се се подреждали и съхранявали най-различни предмети от една домашна колекция- сувенири, редки антикварни предмети, медали и др. Вероятно до прозореца Дагер е държал гипсовите форми от своята работна колекция и затова използва коментираното наименование.