Най старата
дагеротипия на Дагер датира от 1837 и представя един ъгъл от работния му кабинет в близост до
прозореца. Това създава меко странично осветление, което извежда пластично обемите на предметите и им придава
носталгично чувство. Дагер е използвал в композицията гипсови отливки на
художествени произведения , една дамаджана и малка картина на стената. Това
съчетание едва ли е случайно, защото съчетаването на изящни форми с дамаджана
би се приело като лош вкус. Дагер с този етюд по-скоро засилва смисъла на
простотата и непреходността на неодушевените предмети, които съществуват
независимо и самостоятелно във времето.
В
изображението отчетливо могат са се отбележат силните зрителни линии по
съвременното „Правило на третината”. Гипсовете отливки са по долната силна
линия, дамаджаната и каптината по горната, а тъмната завеса в ляво и осветения
ръб на стената са във вертикалните силови линии.
Светлосенчестият рисунък е много богат, като от ляво на дясно
се редуват ритмично светлини и сенки създаващи тоналната широчина на
композицията. Светлото петно на прозореца и тъмното под масата са светлинен
контраст по диагонала, който улеснява възприемането на обектите. Тези
художествени елементи в фотографията показват, че Дагер е имал много добър
художествен усет и е успял да прецени възможностите на фотографията да
пресъздаде естествената атмосфера на едно артистично място.
Интересно е че в едни източници тази фотография е наречена “Натюрморт”, а в други “Гипсови
форми". Оригиналното и наименование е "Interieure d'un cabinet de curisiotes", което е трудно преводимо на български. С "Сabinet de curisiotes" се е обозначавало място, в което се се подреждали и съхранявали най-различни предмети от една домашна колекция- сувенири, редки антикварни предмети, медали и др. Вероятно до прозореца Дагер е държал гипсовите форми от своята работна колекция и затова използва коментираното наименование.
No comments:
Post a Comment