За фотографския натюрморт в България

Изследването на състоянието на натюрморта в България е сравнително трудно. Затова, защото винаги през годините е бил, а и сега остава пренебрегвания жанр. Считам, че един първите натюрморти, с които се срещнах в професионалните ми ангажименти през последните двадесет и пет години е този на Динамир Предов – „Цигулката на стария музикант”. Тя имаше успех в редица изложби и бе публикувана неколкократно във фотографски издания. 

Формално тя обединява в композиция цигулката, шапката и обърната чаша подредени върху дъсчена маса. Авторът използва много удачно метафоричната форма, за да пренесе върху предметите смисъла на един изминал живот. Насрещното осветление и ниската тонална гама внасят носталгичност и очертават експресивно формата и линията на вещите. В резултат на високата гледна точка и линейната перспектива дъсчената маса е удължена и придобива формата на ковчег, което внушение се засилва от излятото от чашата вино, ритуал с познато значение в българския символизъм. Пример за натюрморт от “битов” характер, който преминал през творческата интерпретация на Динамир Предов придобива обобщение с по-висок хуманен мащаб. 

        За още едно изключение би могло да се спомене “Селски натюрморт” на проф. Румен Георгиев познат най-вече с “директната” си фотография. Той е пример за това как един фотограф, който наблюдава и вижда може с обикновен и несценичен подход да  извлече от баналното – изображение с идея.  

 

Съвсем положително може да се твърди, че резултатът от фотографията е обобщение Ванитас. Спрялият часовник е символът на времето и неговата безметежност, а бутилките на втори план за спомена от удоволствието в живота, забравени на прозореца, лишени от предназначение и  безсмислени.

Изследването в българската фотография за състоянието на натюрморта, не може да се направи без творчеството на Рафаело Казаков. Той живее от повече от двадесет години в Ню Йорк и работи основно по теми  организирани в проекти в продължение на няколко години. Те завършват с представяне на изложба и публикации във фотографски издания. От периода му в Америка са познати, реализирани по този начин най-вече четири  проекта – “Ефемерис” 1994, “Изгнание” 1998, “Хак” 2000 и “Неозаглавени цигарени угарки” 2005.От тези четири изложби с изключение на първата останалите са натюрморти. Но коренно различни като идейно и визуално съдържание и техническо изпълнение.

        Оригиналното при Рафаело Казаков, е че идеята заложена в своеобразното му изследване на неодушевените предмети не е резултат от експеримент с традицията. Той осъвременява и внася аргументирано и много лично интерпретиране на познатите в по-далечната и по-близката история на натюрморта направления - флоралистичното, сюрреалистичният маниеризъм и “оbjet trouve”.

        Първият му фотографски натюрморт ( изложба показана в Пловдив в Международните фотографски срещи през 1998 г.) е “Изгнание”. Вероятно това е една едновременно фотографска и поетична лична изповед в края на десетте години прекарани в Америка. Изповед необходима на артиста, за да останат в миналото и личните му изживявания свързани с емиграцията. 

        Изборът на цветята като един от символите във “Ванитас” не е случаен. Това не са букети или обилни композиции. Те са пестеливо и много прецизно  овладяна структура и форма, подобно на Уестън или Блосфийлд, използването на черен фон, внасящ ниската октава на звучене подобно на Маплторп. Това не е повторение на готови форми от цитираните световно известни майстори на фотографията, както бе подчертано в началото, резултата е постигнат от предварителна подготовка и обмисляне, което носи стила на “големите” без да ги повтаря.

        Много силна визуално е изложбата “Хак 2000”, която вече носи обобщения надличностни, свързани с времето, в което живеем и промените, които настъпиха след деветдесетте. Решението му е да създаде предметни инсталации саркастично ориентирани. Те са в стила на Джузепе Арчимболдо, европейско известен художник от времето на Ренесанса, който използва плодове и зеленчуци, с които изгражда портрети. 

 Казаков обаче осъвременява тази традиция като в показаните фотографии използва храни от типа МакДоналдс – стека, пържените картофи и кетчупа – “Пресищане 1” и “Пресищане 5”. Заедно с това алюзията , която създава е много категорично политически обусловена, което е в резултат на неговите оценки на общественото развитие след идеологическото и физическо разпадане на соц системата. Изложбата бе показана през 2001 г. във фотографския музей на Одензе, Дания.

        Третият му, но не последен проект, тъй като понастоящем той работи над друг, е “Неозаглавени цигарени угарки”. Това са фотографии на угарки, намерени по улицата, които той снима с широкоформатна камера от непосредствена близост (няколко сантиметра) и тиражира на копия с размери 50/60 см. 

 
 Резултатът е не вече предметът, а неговата изведена до гротеска структура и неочаквано с тази близост “поведение”. Резултатът има своята пълна идентичност само при наблюдаване на оригиналните копия, защото репродукциите не могат да дадат и малка представа за техническото съвършенство на изработката. Тази изложба бе показана пред студенти от АМТИИ през 2006 г.