Европейска столица на фотографията

Пловдив се подготвя за Европейска столица на културата. Едно състезание с международно участие на няколко екипа от България и Италия. Оптимизмът в града ни в последните дни е достатъчен и доста красноречив, за да си помислим, че това може и да се случи. Вече има едноименна фондация с управителен съвет от емблематични фигури за пловдивската култура (цитат), синя на цвят къща за канцеларии в Стария град и бюджет, засега обявен официално за годината и неограничен в бъдеще (цитат).

Ще работят хора с опит от времето на Петър Стоянов, които би следвало да познават добре и малко „отвътре„ схемата и проблемните за решения казуси.

Не мога да си позволя самочувствието, че имам опита и знанията на тези, които са се захванали с това дело и е трудно да отгатна резултатите за 2019. Но търсейки отговор на това, случайно хрумване замени думата „култура” с „фотография” и стана  „Пловдив – европейска столица на фотографията”. Но сега с тази формулировка е много по-лесно да дискутирам възможността.

Повече от 25 години съм ангажиран с фотографски фестивал, присъствал съм на най-големите професионални фотографски събития в Европа и имам лични взаимоотношения с десетки „звезди” от голямото европейско „хоро”. Позволявам си да кажа, че вече и аз като Жан Габен, зная толкова много – но дали го зная.

 И така може ли Пловдив да стане Европейска столица на фотографията?

Да, може да бъде, защото има много предпоставки за това, но само две-три са достатъчни за доказателство. 

Тук е създаден първият Дом на фотографията през 1979 г. в Стария град, тогава когато на Балканите не съществуваше и идея за подобно нещо. Къщата все още е на ул. „Константин Стоилов”, 36. До 1991 в нея се откриваха ежемесечно изложби, събираха се фотографи от всякъде, правеше се „Седмицата на фотографията. Бавно, но сигурно Пловдив стана фотографският център на България. С Начо Културата и художниците на града.

Пловдив е единствения фестивален град, който прилича твърде много на Арл във Франция. А там през всеки юли се провежда най-посещавания фестивал в света. Градът е малък и поетичен, галериите и кафенетата са на една ръка разстояние. Не можеш да се разминеш от фотографи, модели, издатели, галеристи и аматьори. И в центъра на стария Арл е амфитеатърът, който не заспива две седмици. Ние имаме всичко това и то по-искрено. За това Пловдив може.

Във Филибето са били и остават най-добрите фотографи, с най- артистичното мислене, най-известните фотобохеми и стари муцуни или последни мохикани за традицията. Имената са много и заради тях Пловдив може да бъде столица, защото тук е фотографският парламент на България.

Когато някъде по света между фотографи стане дума за България, шанса да са чували за нея е точно Пловдив с неговото фотографско минало и настояще. Пловдив е като едно голямо фото студио, в което всичко е така фотогенично и всеки път различно. Това кара фотографите да не се разделят с него, защото остават фотографските спомени.

Парите за фотография в Пловдив са малко, но ние свикнахме да вдигаме големи сватби с малък масраф. Без да разберат другите. И затова го заслужаваме.

Но Пловдив няма да бъде никога Европейски месец на фотографията, защото:

Фотографите обичат да снимат и през нощта, а тук по това време на денонощието ще се претрепеш в тъмнината. За да направиш хубави фотографии трябва бързо и без лакти в гърба да пътуваш от край до край на Пловдив, но това не го предлагаме като опция на гостите.

Когато се създава мислено един пейзаж в града и натискането на копчето го прехвърля на лентата, фотографът търси активният и чист преден план, добре подреден сюжет  и третия план в дълбочината отново чист и на фокус. За жалост фотографите правят така рядко пейзажи в града ни.

Пловдив няма да бъде фотостолица, защото гостите ни ще си говорят помежду си. Но всъщност имаме седем години, за да изучим няколко поколения фотографи на английски език. Даже ще обявим призив „Всеки добър фотограф – лош полиглот”. Но всъщност да го мислят английския в колежите и лицеите.

Ще омотаем конците в организацията и то на края, защото освен художници, фотографите са и занаятчии и печелят от фотографията. Затова ще се изпокарат много по-рано кой да снима изложбите и откриването.

За това и още заради друго няма да сме столица, но какво от това. Ние имаме фестивал по времето на „Есенен салон на изкуствата”, имаме страхотни фотографски места, паричките са малко, но стигат, но имаме и най-важното - самочувствие.

А всъщност трябва да го имаме, защото:

......Пловдив може да е жив и ленив красавец, полегнал до друма на историята, той е лукав византиец и сантиментален "майна", усмихнат утринен касапин, мрачен поет, зализан бръснар, художник с разкопчана четка, актьор пред гола публика, една река, пълна с ръждясали мечти, той е камара неразвлачена памет, купища сплъстени спомени, облаци от радиоактивни политкрясъци, наивност и мъдрост, лъжа и истина,  обич и обич.

След всяка крачка из Трихълмието не знаеш в кой век ще стъпиш,  защото пространството е пресовано от хилядолетията,  различните времена са се сплавили в едно и историята стърчи по всички посоки. Много малко са по света такива места. Родилни. Те са си чиста проба доказателство за любовта на Бог към човечеството.........

  (правата на текста в курсив запазени за С.С.)