Какво е съдържанието на фотографското
послание? Какво предава една фотография?
По определение - един отрез от
действителността, буквалната действителност. Разбира се, преходът от обекта до
неговия образ включва известна редукция: на пропорции, на перспектива, на
цветове. Но тази редукция никога не е трансформация (в математическия смисъл на
този термин); при прехода от действителния обект до фотографията му не е необходимо
да разделяме действителността на отделни единици и да образуваме от тях знаци
със субстанция, различна от тази на обекта, който те ни предоставят за прочит;
между обекта и образа му не е необходимо да поставяме опосредстващ елемент, т.
е. един код.
Разбира се, образът не е действителността; но той е по несъвършеният
й аналогон и именно съвършената аналогичност е типичната характеристика на
фотографията за обикновения здрав разум. Така се очертава специалният статус на
фотографския образ: той е послание без код. Оттук следва и един непосредствен
извод: фотографското послание е непрекъснато.
Фотографският парадокс се състои
в едновременното наличие на две послания, едното без код (фотографския аналог),
другото с код ("изкуството", т. е. обработката или „писмото", т.
е. реториката на фотографията). От структурна гледна точка този парадокс
очевидно не се състои в съчетанието на едно денотирано послание и едно
конотирано послание: навярно това е неизбежната ситуация на всички масови
комуникации. Парадоксалното е, че тук конотираното (или кодирано) послание
възниква въз основа на едно послание без код.
Конотацията, т. е. налагането на вторичен
смисъл на същинското фотографско послание, се изгражда на различните нива на
осъществяване на фотографията (избор, техническа обработка, кадриране,
макетиране на страницата). С други думи, тя представлява един вид кодиране на
фотографския аналог. И следователно можем да извлечем известни способи на
конотиране.
