Каква всъщност е фотографията?

Фотографията е:

пейзажна, репортажна, портретна, архитектурна, предметна, студийна, режисирана, спортна, приложна, артистична, дигитална, аналогова, архивна, моментална, индустриална, подводна, хумористична, рекламна, модна, прес, съдебна, полицейска, постмортем, военна, научна, медицинска, въздушна, нощна, цайттраферна, любителска, професионална, антропологична, историческа, документална, порнографска, еротична, социална, реалистична, сюрреалистична, формалистична, минималистична, директна, стрийт, пикторалистична, емоционална, субективна, концептуална, черно-бяла, цветна, монохромна, оцветена.

А всъщност фотографията никога не е това, с което я наричаме и не е това, което виждаме.

За функцията на фотографията

      Държах в ръцете си тази фотография и не се решавах да я купя. Беше много разкъсана, с избледняли и неясни образи. Погледнах от обратната и страна и решението бе взето. Купих фотографията, защото открих една нова и непозната за мене нейна функция.

 

На гърба на картона бе подредена много грижливо сметката от пазара:

                карт.        - 6- 4

                тиква       - 2- 4

                краст.       - 1- 3,60

                фасул      - 2- 5

                картофи    - 6- 4

                зеле -         2,70

                                19,30

                                  2,70

                             -----------

                                   22-

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ФОТОГРАФИЯТА

продължение

Араго представил на слушателите си ши­рока панорама, която показала колко несъ­ществени са съмнителните „акредитиви", кои­то фотографията е принудена (дори тук) да измолва от живописта, и разкрил широките възможности, създадени от новото изобрете­ние: .Ако изобретателите на новия апарат го използват за изследваме на природата, то на­деждите, които те му възлагат, ще бъдат ни­щожни в сравнение с всички следващи откри­тия, свързани с използуването на новия апарат." Снимките на Дагер представляват метали­чески посребрени пластинки, обработени с йодни пари в тъмно помещение. Осветлени по съответен начин, те показват деликатното сиво изображение. Това са били уникални.екземпляри, струващи в 1839 година двадесети пет златни франка. Не е чудно, че са ги па­зили в калъфи като скъпоценности. За много художници те са се превърнали в необходими технически пособия. След седемдесет години именно с тяхна помощ Утрило създава за­бележителните си картини от покрайнините на Париж — не от натура, а по картички. Уважаваният английски художник Д. О. Хил е използвал голям брой портрети и фотографии за създаване на фреската си, представляваща Първия всеобщ съвет на шотланд­ската църква през 1843 голина. Но в този случай Хил с бил и автор на тези снимки. Благодарение на тези скромни пособия, пред­назначени за лично ползване, Хил се просла­вил, въпреки че в същото, време е бил забравен отдавна като художник; Отделните му ескизи по-дълбоко отразяват новата техника, отколкото серията му  от официални портрети, Обикновено това са анонимни изображения на хора. В живописта отдавна са известна подобни портрети, Ако картината е семейна собственост, може да се изясни кой е изо­бразен на нея. Но след две-три поколения този интерес изчезва и ако картината про­дължи да съществува, то тя е само свиде­телство за изкуството на художника. Фото­графията притежава ново особено свойство напр. рибарката от Нюхейвън. инстинктивно навела очи с пленителна невинност — това е образ, който ни говори не само за майстор­ството на Хил - фотографа, но и за нещо дру­го, което не може ла се премълчи, което ни кара да узнаем името на жената, живяла по това време. . .

А ето пред нас снимката на Даузендей, снимка на фотографа — баща на поета. На снимката той е изобразен по време на годежа с бъдещата си жена, която скоро след раждането на шестото им дете, фотографът измира в спалнята на московското си жили-ще с прерязани вени. На снимката тя е до него, той е прегърнал раменете й. Но ней­ният поглед е отправен никъде в далечината и това не предвещава  нищо хубаво. Струва си внимателно да се разгледа такава снимка и да се осъзнае това невероятно сблъскване на противоположности : най-точната техника има способност да придаде на своето създа­ние магическо свойство, което отсъства у жи­вописния образ. Колкото и да е умел фото­графът в занаята си, колкото и старателно да е избирал поза на своя модел, зрителят усеща винаги непреодолимо желание да на­мери частица от случайното, от мига, когато действителността, истинският живот е нало­жил своя печат на изображението, да намери тази незабележима точка, в която непосредствеността на отдавна миналия момент е със­редоточила бъдещето с такава убедителност, че то може да бъде открито наново. Разбира се, има разлика в характера на онова, което е обърнато към фотоапарата, и на това, кое­то възприема зрението ни. Тази разлика е преди всичко там, че вместо пространството, пронизано от човешко съзнание, възниква пространство, изпаднало пол влияние на подсъзнателното. Така например може да се опише в общи нечия походка, но не може да се опише тази част от секундата, през която човек започва да върви". Фотографията, разполагаща с многочислени средства (обективи, възможности за увеличение), е способна да предаде този миг. Фотографията за пръв път разкрива областта на оптическото подсъзнание, подобно па психоаналитиз, който разкрива инстинктивното подсъзнание. Структурата на материята или на клетъчната тъкан, с чийто анализ се занимават техниката и медицината, е много по тясно свързана с апарата отколкото с пейзажа и експресивния портрет. В този материал съвременната фотография показва лицето, открито до най-тънки  под­робности . Увеличената фотография има способността да формулира и именно чрез това тя да показва каква е разликата между техниката и магията — проблемът за историческата заменяемост. Така например Блосфелд в удивитилните си фотографии на растения търси формата на античните колони в стъблата на тревите, вижда тотеми в увеличените десет пъти кестенови издънки и жълъди, готически каменни дантели — в сюнгера. Тези, които е фотографирал Хил, били близко до истината, когато утвърждавали, че   явлението фотография създава „велико тайнствено впечатле­ние". Същото усещане е същност представя осъзнаването и на това, че вие стоите пред апарат, който е способен на създаде за миг изображение на невидимия окръжаващ ни свят, който ще бъде също така жив и истин­ски, каквато е самата природа. За камерата на Хил казвали, че е сдържана и деликатна. Но и моделите му били сдържани. Те стояли плахи пред камерата. Много е възможно тяхното поведение да е породило крилатото фотографско изречение : „Не гледайте в обек­тива "

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ФОТОГРАФИЯТА

Този текст е началото на най-кратката и най-известна история на фотографията. В следващи продължения блогът ще представи целия текст.

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ФОТОГРАФИЯТА

ВАЛТЕР БЕНИАМИН ( 1935 г.)

Мъглата,   която   обгръща   възникването на фотографията, не е така гъста както мъглата покриваща възникването на книгопечатането. Мигът на  раждането на фотографията е още по-ясен и затова, че няколко души едновременно и независимо един от друг са се опитали да достигнат една и съща цел – да предават изображение с помощта на каме­ра обскура, известна още от времето на Леонардо да Винчи, а може би и от по-рано. Опитите са продължили около петдесет години, докато накрая Ниепс и Дагер почти едновременно достигат целта. Държавата използва юридическия спор между откривателите за правото на регистрация на изобретението и заплащайки разноските по делото, установява контрол над цялото това предприятие. По такъв начин на работата е дадена гласност и се създават условия за постоянна ускоряващо се развитие, което за години напред изключва възможността за каквато и да е била отрицателна оценка, Затова такива исторически, или по-точно философски въпроси засягащи подема и упадъка на фотографията, в продължение на десетилетие не привличат върху себе си голямо внимание. Днес тези въпроси се поставят за обсъждане и има доста причини за това. Последните теоретични трудове излизат от удивителния факт, че най-добрите плодове на фотографията—творбите на Хил, Камерон, Юго, Надар — са възникнали през първото десетилетие от съществуването на фотографията, в десетилетието, което предшества индустриализацията на фотографията. Разбира се, и пред този период е имало не малко търговци и шарлатани, занимаващи се с новата техника в името на печал­бата, Техният стремеж се увенчал с успех в най-широки   мащаби.

Не е чудно, че фотографската практика, която едва днес ни заставя да се върнем на­зад,   към   този   разцвет   на   фотография в   до индустриалния период, е така или иначе свързана с кризата на капитализма. Но въпреки цялото си очарование, тези стари снимки, които напоследък излизат в добре оформени сборници, не могат да дадат пълна представа за същността на фотографията. Опитите да се разгледа тази тема теоретично досега са били повърхностни. През миналия век вся­ка дискусия на тази тема е оставала в рамките на една унизителна схема, за които мо­же да се получи представа От вестниче като шовинистичния  „Лайпцигер сити адвъртайзър”, което отхвърля френското изкуство: ...Опитът да се постигне преходно отразено изо­бражение е не само безсмислен, но както показа подробното немско изследване, сам по себе си е кощунствен. Човекът е сътворен по божий образ и подобие. А изображението на бога не може да се предаде с механизъм, създаден от хора. Само божественият художник с божествено вдъхновение се решава да пресъздаде божествените човешки черти в редки тържествени мигове, когато по повелята на висша сила духът му го призове за. това, но винаги без помощта на каквито и ла било механични приспособления." Тук се изяснява филистерското разбиране за изкуството, отхвърлящо всяка техническа мисъл и предвиждащо гибелта си с настъпването на новата техника. Именно с това фетишистко възприемане на изкуството е трябвало да се борят теоретиците на фотографията почти цял век, при това безрезултатно, защото в същност те са се стремили да получат за фотографията „акредитиви" от съдебната инстан­ция, която отрича самата фотографии. Съвсем друг характер има изявлението на физика Араго в Камарата на депутатите на З юли 1838 година, в което той поддържа изобретението   на Дагер.

Следователно фотографията не лъже

          Не подлежи на съмнение факта, че огледалото не лъже. Образът в него се появява непреднамерено и не може да бъде създаден, ако обектът липсва. Затова огледалният образ се използва за потвърждение на истината.

          Какво става, ако образът остане, а предметът изчезне? Появява се фотографията, която запазва върху своята плака огледалния образ на света пред нея. И нейната достоверност е идентична с тази на огледалния образ. Следователно фотографията не лъже.

          А дали е така....

          През октомврийските фотографски изложби на 2000 година в Градска художествена галерия  бе показан Алекс Уеб – световно известен фотограф на Магнум. Тези, които си спомнят неговите контрастни цветни композиции, ще изпитат същите вълнения от срещата с  него и от този нов филм.