За репортажа и традицията

При подбора на Есенните фотографски изложби винаги съм изпитвал най-силен интерес към младите български автори. Защото винаги носят нещо ново и непознато за мене. Заедно с това и защото много трудно намирам тези имена, които са приели артистичната фотография като своя професия и ежедневие. Трудно и по-рядко.
Владимир Василев, който живее във Франция е едно от последните за мене открития. От десетина години той е в Тулуза, работи на различни места, докато вземе решението, че единствено фотографията е това, което иска да прави  и превърне в своя професия. Амбициозна и ужасно трудна цел за Европа, където конкуренцията е невероятнa и даже "лактите" не са достатъчни. Основното е да снимаш много по-добре от другите, за да "разбуташ" традиционното френско отношение към собствената им фотография и автори.
Снимките на Владимир са категорични с острото му наблюдение, хуманистичната интерпретация на моделите и ситуациите, с отличното качество на черно-бялото изображение. В общата криза на фотографски идеи и липса на смелост да се придържаш към класиката на репотажа и документа  Владимир Василев е едно силно изключение.