За уникалността на фотографията

 

„Къде са пак очилата? Не ги намирам... Виждам бюрото си, листовете върху него, молива....виждам ги добре, ....У-у-ф, значи очилата са на очите ми. Вярно. Там са!”

Една известна шега, в която има доста истина. Ние разполагаме с това, което е достъпно на зрението ни. А това, което е недостъпно, него го няма.

Пак като игра на думи, но в дадения случай, съществува ли в действителност, това което го има? Ако не го виждаме? Това вече е и философска категория.

За какво му е на човек добро зрение? Може би за да стреля точно? Персонажът от швейцарския фолклор Вилхелм Тел на 18 ноември 1307 г. стреля точно в ябълката поставена на главата на сина му. Тъй като го заставят за това, той става един от народните отмъстители.

Съотечественикът на Вилхелм Тел, Рихард Авенариус ( роден 1843 – починал 1896 г.) не е стрелял, но се е занимавал с философия и доказвал, че в света няма обективна реалност, независима от човешкото съзнание. Концепцията на Авенариус е уязвима, разбира се. Но не е ли прав той, когато твърди, че „ без субект няма обект и без обект няма субект”.

Тази формула изобщо не е елементарна.

Това означава, че само това, което виждаме наистина съществува. А доказателство за това, което виждаме се появява тогава, когато се появява фотографията.

Това, което не виждаме, не може да бъде фотографирано, следователно не съществува, не е реалност.

Уникалността на фотографията е в това, че превърна нашия свят в реалност.