КРАТКА ИСТОРИЯ НА ФОТОГРАФИЯТА

продължение

Араго представил на слушателите си ши­рока панорама, която показала колко несъ­ществени са съмнителните „акредитиви", кои­то фотографията е принудена (дори тук) да измолва от живописта, и разкрил широките възможности, създадени от новото изобрете­ние: .Ако изобретателите на новия апарат го използват за изследваме на природата, то на­деждите, които те му възлагат, ще бъдат ни­щожни в сравнение с всички следващи откри­тия, свързани с използуването на новия апарат." Снимките на Дагер представляват метали­чески посребрени пластинки, обработени с йодни пари в тъмно помещение. Осветлени по съответен начин, те показват деликатното сиво изображение. Това са били уникални.екземпляри, струващи в 1839 година двадесети пет златни франка. Не е чудно, че са ги па­зили в калъфи като скъпоценности. За много художници те са се превърнали в необходими технически пособия. След седемдесет години именно с тяхна помощ Утрило създава за­бележителните си картини от покрайнините на Париж — не от натура, а по картички. Уважаваният английски художник Д. О. Хил е използвал голям брой портрети и фотографии за създаване на фреската си, представляваща Първия всеобщ съвет на шотланд­ската църква през 1843 голина. Но в този случай Хил с бил и автор на тези снимки. Благодарение на тези скромни пособия, пред­назначени за лично ползване, Хил се просла­вил, въпреки че в същото, време е бил забравен отдавна като художник; Отделните му ескизи по-дълбоко отразяват новата техника, отколкото серията му  от официални портрети, Обикновено това са анонимни изображения на хора. В живописта отдавна са известна подобни портрети, Ако картината е семейна собственост, може да се изясни кой е изо­бразен на нея. Но след две-три поколения този интерес изчезва и ако картината про­дължи да съществува, то тя е само свиде­телство за изкуството на художника. Фото­графията притежава ново особено свойство напр. рибарката от Нюхейвън. инстинктивно навела очи с пленителна невинност — това е образ, който ни говори не само за майстор­ството на Хил - фотографа, но и за нещо дру­го, което не може ла се премълчи, което ни кара да узнаем името на жената, живяла по това време. . .

А ето пред нас снимката на Даузендей, снимка на фотографа — баща на поета. На снимката той е изобразен по време на годежа с бъдещата си жена, която скоро след раждането на шестото им дете, фотографът измира в спалнята на московското си жили-ще с прерязани вени. На снимката тя е до него, той е прегърнал раменете й. Но ней­ният поглед е отправен никъде в далечината и това не предвещава  нищо хубаво. Струва си внимателно да се разгледа такава снимка и да се осъзнае това невероятно сблъскване на противоположности : най-точната техника има способност да придаде на своето създа­ние магическо свойство, което отсъства у жи­вописния образ. Колкото и да е умел фото­графът в занаята си, колкото и старателно да е избирал поза на своя модел, зрителят усеща винаги непреодолимо желание да на­мери частица от случайното, от мига, когато действителността, истинският живот е нало­жил своя печат на изображението, да намери тази незабележима точка, в която непосредствеността на отдавна миналия момент е със­редоточила бъдещето с такава убедителност, че то може да бъде открито наново. Разбира се, има разлика в характера на онова, което е обърнато към фотоапарата, и на това, кое­то възприема зрението ни. Тази разлика е преди всичко там, че вместо пространството, пронизано от човешко съзнание, възниква пространство, изпаднало пол влияние на подсъзнателното. Така например може да се опише в общи нечия походка, но не може да се опише тази част от секундата, през която човек започва да върви". Фотографията, разполагаща с многочислени средства (обективи, възможности за увеличение), е способна да предаде този миг. Фотографията за пръв път разкрива областта на оптическото подсъзнание, подобно па психоаналитиз, който разкрива инстинктивното подсъзнание. Структурата на материята или на клетъчната тъкан, с чийто анализ се занимават техниката и медицината, е много по тясно свързана с апарата отколкото с пейзажа и експресивния портрет. В този материал съвременната фотография показва лицето, открито до най-тънки  под­робности . Увеличената фотография има способността да формулира и именно чрез това тя да показва каква е разликата между техниката и магията — проблемът за историческата заменяемост. Така например Блосфелд в удивитилните си фотографии на растения търси формата на античните колони в стъблата на тревите, вижда тотеми в увеличените десет пъти кестенови издънки и жълъди, готически каменни дантели — в сюнгера. Тези, които е фотографирал Хил, били близко до истината, когато утвърждавали, че   явлението фотография създава „велико тайнствено впечатле­ние". Същото усещане е същност представя осъзнаването и на това, че вие стоите пред апарат, който е способен на създаде за миг изображение на невидимия окръжаващ ни свят, който ще бъде също така жив и истин­ски, каквато е самата природа. За камерата на Хил казвали, че е сдържана и деликатна. Но и моделите му били сдържани. Те стояли плахи пред камерата. Много е възможно тяхното поведение да е породило крилатото фотографско изречение : „Не гледайте в обек­тива "