За сюжета на натюрморта

В продължение на няколко години натюрмортът е предпочитания за автора на блога жанр.Това се отнася най-вече за историческото му развитие и естетическите и идейни особености в творчеството на авторите. Те могат да бъдат предмет на друг коментар, защото в случая ще стане дума за Румен Койнов.Той е пловдивски фотограф, който от дълги години живее и фотографира в Амазония, Бразилия.Първата му изложба бе показана в Пловдив преди няколко години и тя бе едно свидетелство за художественото му израстване през последното десeтилетие. Тези дни в архива си попаднах наново на негови фотографии и под въздействието на темата, за която споменах – натюрморта, ги разгледах с "други очи".В тях намерих натюрморта като присъствие, независимо, че това са пейзажи от Амазонка.Първото определение за натюрморта се появява в Холандия през XVII век и то е "Still lieven", което означава "Застинал живот". Това открих във фотографиите на Койнов, в потъналите лодки и неподвижна вода и затова те освен пейзаж станаха за мене своеобразен натюрморт в един по-широк смисъл на интерпретацията.