За жеста във фотографията

    Преди години при анализа на фотографиите използвахме понятията "зрителен" и "смислов" център. Вероятно сега също са в речника на фотографията. И се подчертаваше, че е необходимо зрителният и смисловият център да съвпадат, за да се изрази най-ясно, в равнината на снимката, идеята на фотографа. С "Камера лусида" Роланд Барт въведе две нови понятия за фотографския анализ – "студиум" и "пунктум". За тези , които са чели книгата значението им е ясно, а за тези които не, то това е подобно на "цялото" и "частното".
     За фотографиите, които са показани в тази публикация могат да се използват две други и по-различни понятия, но в същата посока на аналитичното. Те са "разглеждане" и "виждане". Първо ние разглеждаме изображението и след това запомняме. Това запомнено е видяното. Много  разглеждат фотографии, но единици виждат в тях идеята или посланието на фотографа. Снимките не поясняват и не разказват, а показват.
   Публикуваните фотографии, са обикновенни и непретециозни портрети, но в тях има нещо повече. И това е жеста на ръцете. Жестът и положението на ръцете е по-красноречиво свидетелство за отношението между двамата в кадъра. И това е за мене смисловия център, пунктумът или видяното.