Този текст е началото на най-кратката и най-известна история на фотографията. В следващи продължения блогът ще представи целия текст.
КРАТКА ИСТОРИЯ НА ФОТОГРАФИЯТА
ВАЛТЕР БЕНИАМИН ( 1935 г.)
Мъглата, която
обгръща възникването на фотографията,
не е така гъста както мъглата покриваща
възникването на книгопечатането. Мигът на раждането на фотографията е още по-ясен и
затова, че няколко души едновременно и независимо един от друг са се опитали да
достигнат една и съща цел – да
предават изображение с помощта на камера обскура, известна още от времето на
Леонардо да Винчи, а може би и от по-рано. Опитите са продължили около петдесет
години, докато накрая Ниепс и Дагер почти едновременно достигат целта. Държавата
използва юридическия спор между откривателите за правото на регистрация на
изобретението и заплащайки разноските по делото, установява контрол над цялото
това предприятие. По такъв начин на работата е дадена гласност и се създават
условия за постоянна ускоряващо се развитие, което за години напред изключва
възможността за каквато и да е била отрицателна оценка, Затова такива исторически,
или по-точно философски въпроси засягащи подема и упадъка на фотографията, в
продължение на десетилетие не привличат върху себе си голямо внимание. Днес тези
въпроси се поставят за обсъждане и има доста причини за това. Последните теоретични
трудове излизат от удивителния факт, че най-добрите плодове на фотографията—творбите
на Хил, Камерон, Юго, Надар — са възникнали през първото десетилетие от
съществуването на фотографията, в десетилетието, което предшества
индустриализацията на фотографията. Разбира се, и пред този период е имало не
малко търговци и шарлатани, занимаващи се с новата техника в името на печалбата,
Техният стремеж се увенчал с успех в най-широки мащаби.
Не е чудно, че
фотографската практика, която едва днес ни заставя да се върнем назад, към
този разцвет на
фотография в до индустриалния
период, е така или иначе свързана с кризата на капитализма. Но въпреки цялото
си очарование, тези стари снимки, които напоследък излизат в добре оформени
сборници, не могат да дадат пълна представа за същността на фотографията.
Опитите да се разгледа тази тема теоретично досега са били повърхностни. През
миналия век всяка дискусия на тази тема е оставала в рамките на една
унизителна схема, за които може да се получи представа От вестниче като шовинистичния „Лайпцигер сити адвъртайзър”, което отхвърля
френското изкуство: ...Опитът да се постигне преходно отразено изображение е
не само безсмислен, но както показа подробното немско изследване, сам по себе си
е кощунствен. Човекът е сътворен по божий образ и подобие. А изображението на
бога не може да се предаде с механизъм, създаден от хора. Само божественият художник
с божествено вдъхновение се решава да пресъздаде божествените човешки черти в редки
тържествени мигове, когато по повелята на висша сила духът му го призове за.
това, но винаги без помощта на каквито и ла било механични приспособления."
Тук се изяснява филистерското разбиране за изкуството, отхвърлящо всяка
техническа мисъл и предвиждащо гибелта си с настъпването на новата техника.
Именно с това фетишистко възприемане на изкуството е трябвало да се борят
теоретиците на фотографията почти цял век, при това безрезултатно, защото в същност
те са се стремили да получат за фотографията „акредитиви" от съдебната
инстанция, която отрича самата фотографии. Съвсем друг характер има
изявлението на физика Араго в Камарата на депутатите на З юли 1838 година, в
което той поддържа изобретението на Дагер.