Thursday, September 8, 2011

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ФОТОГРАФИЯТА

Този текст е началото на най-кратката и най-известна история на фотографията. В следващи продължения блогът ще представи целия текст.

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ФОТОГРАФИЯТА
ВАЛТЕР БЕНИАМИН ( 1935 г.)


Мъглата,   която   обгръща   възникването на фотографията, не е така гъста както мъглата покриваща възникването на книгопечатането. Мигът на  раждането на фотографията е още по-ясен и затова, че няколко души едновременно и независимо един от друг са се опитали да достигнат една и съща цел да предават изображение с помощта на каме­ра обскура, известна още от времето на Леонардо да Винчи, а може би и от по-рано. Опитите са продължили около петдесет години, докато накрая Ниепс и Дагер почти едновременно достигат целта. Държавата използва юридическия спор между откривателите за правото на регистрация на изобретението и заплащайки разноските по делото, установява контрол над цялото това предприятие. По такъв начин на работата е дадена гласност и се създават условия за постоянна ускоряващо се развитие, което за години напред изключва възможността за каквато и да е била отрицателна оценка, Затова такива исторически, или по-точно философски въпроси засягащи подема и упадъка на фотографията, в продължение на десетилетие не привличат върху себе си голямо внимание. Днес тези въпроси се поставят за обсъждане и има доста причини за това. Последните теоретични трудове излизат от удивителния факт, че най-добрите плодове на фотографията—творбите на Хил, Камерон, Юго, Надар — са възникнали през първото десетилетие от съществуването на фотографията, в десетилетието, което предшества индустриализацията на фотографията. Разбира се, и пред този период е имало не малко търговци и шарлатани, занимаващи се с новата техника в името на печал­бата, Техният стремеж се увенчал с успех в най-широки   мащаби.
Не е чудно, че фотографската практика, която едва днес ни заставя да се върнем на­зад,   към   този   разцвет   на   фотография в   до индустриалния период, е така или иначе свързана с кризата на капитализма. Но въпреки цялото си очарование, тези стари снимки, които напоследък излизат в добре оформени сборници, не могат да дадат пълна представа за същността на фотографията. Опитите да се разгледа тази тема теоретично досега са били повърхностни. През миналия век вся­ка дискусия на тази тема е оставала в рамките на една унизителна схема, за които мо­же да се получи представа От вестниче като шовинистичния  „Лайпцигер сити адвъртайзър”, което отхвърля френското изкуство: ...Опитът да се постигне преходно отразено изо­бражение е не само безсмислен, но както показа подробното немско изследване, сам по себе си е кощунствен. Човекът е сътворен по божий образ и подобие. А изображението на бога не може да се предаде с механизъм, създаден от хора. Само божественият художник с божествено вдъхновение се решава да пресъздаде божествените човешки черти в редки тържествени мигове, когато по повелята на висша сила духът му го призове за. това, но винаги без помощта на каквито и ла било механични приспособления." Тук се изяснява филистерското разбиране за изкуството, отхвърлящо всяка техническа мисъл и предвиждащо гибелта си с настъпването на новата техника. Именно с това фетишистко възприемане на изкуството е трябвало да се борят теоретиците на фотографията почти цял век, при това безрезултатно, защото в същност те са се стремили да получат за фотографията „акредитиви" от съдебната инстан­ция, която отрича самата фотографии. Съвсем друг характер има изявлението на физика Араго в Камарата на депутатите на З юли 1838 година, в което той поддържа изобретението   на Дагер.