В същността на фотографията е залегнало
обстоятелството, че тя е принудена да пресъздава телата „едностранчиво"
като плоски изображения.
Това свеждане на триизмерното до
двуизмерно е ограничение, което творецът превръща в достойнство. Това му служи
като средство за постигане на следното:
1) Като заснема предмета от необичаен,
биещ на очи ракурс, той изисква от зрителя по-съсредоточено внимание, което
надхвърля простото отбелязване и констатиране. По този начин и изобразеният
предмет придобива понякога повече реалност, впечатлението от него е по-живо и
по-вълнуващо.
2) Но творецът насочва вниманието ни не
само към предмета, но и към особеностите на неговата форма. Подтикнат от
безпокоящата необичайност на гледката, зрителят се взира по-съсредоточено и
забелязва:
а) как при новата перспектива отделните
форми на предмета се наслагват в интересни фигури, които той досега все още не
е познавал;
б)
доколко добре тялото, проектирано върху плоска повърхност, сега вече
като двуизмерно изображение със своите контури, линии, черно-бели части изпълва
рамката и представлява, така да се каже, сполучлива, хармонична, декоративна
композиция.
Това, че той може да се използва по такъв
начин, макар че ни най-малко не е стилизиран, променен, изопачен, насилен, а
просто е самият той, но в находчиво избран ракурс, създава особен художествен
ефект.
3) Насочването на вниманието към
особеностите на формата на предмета от своя страна предизвиква у зрителя
стремеж да проверява дали предметът е избран характерно и дали се държи в
съответствие със своята природа. Тоест дали е представителен екземпляр от своя
тип (да речем: „истински чиновник") и дали се движи и реагира така, както
подобава на този „вид".
4) Но тези своеобразни ракурси не
представляват само средство за събуждане на вниманието и приковаване на
интереса. Защото, показвайки предмета от специално избрана гледна точка, те
същевременно и го тълкуват по някакъв повече или по-малко дълбок начин
("затворникът като номер!"). В това има нещо особено привлекателно,
тъй като предметът по никакъв начин не е преправен или стилизиран заради това
тълкуване, а е останал точно такъв, какъвто си е в действителност.
