Мисли за фотографията

Йосуф Карш (1908 – 2002)

Характерът е като снимката, проявява се на тъмно.

Ернст Хаас (1921-1986)

Най-важните обективи, които имате са краката ви.

Аз не се интересувам да снимам нови неща Искам да видя нещата по нов начин.

Ограниченията при фотографията са в нас, защото това което виждаме е само това, което сме.


Емил Зола (1840 – 1902)
Според мене не можеш да твърдиш, че си видял нещо, преди да го фотографираш.

Алан Зенрайх (1941)
Решаващият момент? Това е моментът, в който Картие-Бресон посочва eдин кадър от контактното копие и казва ”Изкопирайте този”.


Анди Уорхол (1928 – 1987)

Фотографите се чувстват виновни за това, че единственото което правят за да живеят е да натискат бутона.


Уиджи (1899 – 1968)

Моето име е Уиджи. Аз съм най-великият фотограф на света. 
Това, което правя, никой не може да направи.
Прес-фотографията ви учи да мислите по-бързо.

Джоел Питър-Уиткин (1939)

Моите работи са  въздействието от моята нереалност. Аз искам фотографиите ми да бъдат така силни, както последното нещо, за което си мисли човек преди смъртта си.


Рене Бури (1933)

Един ден ще издам книга с всичките фотографии, които не съм направил. Тя ще бъде голям хит.


Жан Бодрийар (129 – 2007)
Фотографията е нашето пречистване. Примитивните общества имат техните маски, буржоазните общества имат техните огледала. Ние имаме нашите образи.


Анри Картие-Бресон (1908 – 2004)

Фотографията не е променена от своето  начало, с изключение на техническите аспекти, което за мене не е важно.

Фотографията е нищо, това е животът, който ме интересува.

Рязкостта е буржоазна понятие.

Пол Дьоларош (1797 – 1856)

От днес живопистта е мъртва.

Дейвид Бейли (1938)

Първата половина на двадесети век принадлежи на Пикасо, а втората на фотографията.

  

Хелмут Нютон (1920 – 2004)

Най-лоши са първите десет хиляди снимки.

Ако някой фотограф каже, че не е воайор, то той е или глупак или лъжец.

Ансел Адамс ( 1902 – 1984) 

Няма правила за добри фотографии, има само добри фотографии

Никой не вярва на живописта, но всеки вярва на фотографията.

Пейзажната фотография е най – върховното изпитание за фотографа и често най-върховното разочарование.

Диана Арбус (1923 – 1971)

Аз наистина вярвам, че има неща, които никой не вижда, ако не съм ги снимала.

Никога не съм направила фотографията, която искам. Тя е винаги по-добра или по-лоша.

Фотографията е тайна за една тайна. Колкото повече ви показва, толкова по-малко разбирате.

Рудолф Арнхайм (1857 – 1927) 

Най – голямата дарба на фотографията е, че превръща триизмерното пространство в двуизмерно и най-голямата слабост на фотографията е, че превръща триизмерното пространство в двуизмерно.

Еужен Атже (1857 –1927) 

Хубавата фотография е като ловджийското куче - нямо, но красноречиво.

Ричард Аведон (1923 – 2004)

Всички фотографии са точни. Никоя от тях не е истина.

Портретите, които правя са повече за мене, отколкото за хората, които снимам.

Анни Лейбовиц (1949)

Ако фотографията ви кара да плачете, то тя става за изложба.

Нещото, което виждате в моите фотографии е това, в което не ме е било страх да се влюбя.

Роланд Барт (1915 – 1980)

Това, което фотографията възпроизвежда за безкрайността се е случило само веднъж: фотографията механично повтаря това, което никога повече не може да се повтори.

Фотографията е винаги невидима, тя не е това, което виждаме.


Никола Лаутлиев (1949)
И лошата снимка е направена с добро намерение. 

Оригиналността на фотографията в сравнение с живописта се заключава в това, че фотографията по самата си същност е обективна. Не случайно съчетанието на лещи, образуващи „окото" на фотоапарата и заменящи човешкото око, се нарича „обектив". За първи път става така, че между предмета и неговото изображение не стои нищо освен друг предмет. За първи път образът на външния свят се създава автоматически, в съответствие със строг детерминизъм и без творческата намеса на човека.

         Личното участие на фотографа в този процес се свежда до избора, ориентацията, „педагогическото" въздействие на феномена; колкото и да е забележимо то в крайния резултат, то влиза в него на съвсем други права, за разлика от художника. Всички изкуства се основават на присъствието на човека и само във фотографията ние можем да се наслаждаваме на неговото отсъствие. Фотографията ни въздейства като „естествен" феномен, като цвете или снежен кристал, чиято красота е неотделима от техния растителен или телургичен произход.

Фотографията заставя реалността да преминава от предмета върху неговата репродукция.

Изображението може да бъде размито, изкривено, обезцветено, лишено от документална стойност, но то ни въздейства по силата на своята генетическа връзка с онтологията на изобразявания предмет; то е самият предмет. Ето откъде идва очарованието на албумните фотографии. Сиви или поукрасени от сепиите на сенките, призрачни, избелели - това не са просто семейни портрети; в тях е затворено вълнуващото присъствие на един отминал живот, спрян във времето, изтръгнат от властта на съдбата, и то не благодарение на силата на изкуството, а с помощта на безстрастен механизъм. Понеже фотографията за разлика от изкуството не създава от материала вечност, а само мумифицира времето, съхранявайки го от самоунищожение.

Андре Базен Що е Кино?

Опции за публикуване