След Седмицата, най-после и Месец

Вероятно ние или по-точно аз, представител на едно „зряло” поколение (моля да се тълкува концептуално) ще стана свидетел на едно тъй дългоочаквано обществено явление – засилване на интереса към артистичната фотография. И крайно време е след като това се случи в Съединените щати след 1975 и в Европа след 1980 г. Имам предвид фотографското и медийно раздвижване това лято в София. Може би е сигнал за по-горе посоченото.
    Но ако трябва да бъда честен пред себе си началото всъщност бе през деветдесетте. Тогава швейцарската фондация „Про Хелвеция” подкрепи няколко чудесни проекта на доц. Иглена Русева. За едно непродължително време се подготвиха изложби посветени на Българската военна фотография и историята на портрета в България, инициира се създаването на постоянна колекция в Националната художествена галерия. Изложбите бяха открити в София и пътуваха в редица големи градове на страната.
    Създаде се „Национално фотографско сдружение” по идея на Иво ХАджимишев, появи се „КЕВА” и талантливият фотографски тандем Мисирков-Богданов.
    В Атия край Бургас Галя Ушева направи „Мариграфия”, а в Пловдив октомврийските изложби ( или познатата Седмица на фотографията) отново се съживиха.
    Почти бях решил „Ето това е демокрацията” и нещата изведнъж замряха. За да няма двусмислие  в текста подчертавам, че посоката на оценката е професионалната артистична фотография. Това означава, че предмет на съжденията не е комерсиализираната страна на фотографията, която се поразви доста с „Фотоваканция”, с Фотосинтезис”, с „Фотофорум” или с пленерите за женски тела, кукери или планински пасища.
    Най-после и столицата си има мащабното и вече със софийски характер фотографско мероприятие. Месец на фотографията. Не че преди години то отсъстваше, но то бе едно доста утилитарно и идеологизирано „Биенале на българската фотография”. Сега става дума за сериозна организация, (вероятно за повече пари), богата и разнообразна програма.
    За непосветените е редно да се каже, че където се появи Юри Трейман нещата стават различни, а в този случай е така, защото той съвмести длъжностите си с още една –  стана зам. председател на Фотографска академия. Приюти канцеларията на академията при себе и създаде Фондация „Братя Трейман”. Така да се кажи доста амбициозно и мащабно стартиране, което се прехвърли ползотворно и към организацията на месеца.  Усещам, че започвам да изброявам положителните неща и затова трябва да допълня със „ себеотдаването” на Надежда Павлова”, вниманието от Явор Попов и добрата дизайнерска продукция на Антон Савов, всъщност това е и управителния съвет на академията.
    Почти месец и половина, близо седемдесет фотографски мероприятия, движение по познатите и ново използвани фотографски центрове. Имаше автори от цяла България, малко от чужбина и доста от София. Разбирам, че няма да бъде колегиално от моя страна, като организатор на Международни фотографски срещи” в Пловдив да сравнявам или критикувам, защото много добре си давам сметка какво е да направиш нещо подобно. Затова аз го приемам най-вече като сигнал, че се появява амбиция за формиране на сериозна артистична среда в София през летните месеци, а може би и през есента, както сочат някой други  активности. Все пак фотографията е най-съществения елемент  от постмодерното изкуство.
    Трябва да има нещо все пак, което ще запомня от второто издание на Месеца, но всъщност първото мащабно. Може да съм пестелив, но това са изложбите на Ивайло Стоянов и Дирк Брьомел, Евгения Максимова и Станислава Георгиева, които съдържаха сериозно и съвременно мислене.
    Истински се надявам, че догодина този своеобразен фотографски фестивал ще бъде тематично обединен  и в този ред на мисли, за да не завърша без никаква критика, което не е типично за мене, да бъде по-малко припрян и с достатъчна медийна логистика.

( с продължение)