За уникалността на фотографията

 

„Къде са пак очилата? Не ги намирам... Виждам бюрото си, листовете върху него, молива....виждам ги добре, ....У-у-ф, значи очилата са на очите ми. Вярно. Там са!”

Една известна шега, в която има доста истина. Ние разполагаме с това, което е достъпно на зрението ни. А това, което е недостъпно, него го няма.

Пак като игра на думи, но в дадения случай, съществува ли в действителност, това което го има? Ако не го виждаме? Това вече е и философска категория.

За какво му е на човек добро зрение? Може би за да стреля точно? Персонажът от швейцарския фолклор Вилхелм Тел на 18 ноември 1307 г. стреля точно в ябълката поставена на главата на сина му. Тъй като го заставят за това, той става един от народните отмъстители.

Съотечественикът на Вилхелм Тел, Рихард Авенариус ( роден 1843 – починал 1896 г.) не е стрелял, но се е занимавал с философия и доказвал, че в света няма обективна реалност, независима от човешкото съзнание. Концепцията на Авенариус е уязвима, разбира се. Но не е ли прав той, когато твърди, че „ без субект няма обект и без обект няма субект”.

Тази формула изобщо не е елементарна.

Това означава, че само това, което виждаме наистина съществува. А доказателство за това, което виждаме се появява тогава, когато се появява фотографията.

Това, което не виждаме, не може да бъде фотографирано, следователно не съществува, не е реалност.

Уникалността на фотографията е в това, че превърна нашия свят в реалност.

В деня посветен на Дагер

 Луи Жак Манде Дагер е роден през 1787 г. в градчето Кормейз-ан-Паризи близо до  Париж. Училищно образование практически не получава, на тринадесет е записан ученик към архитектурно ателие. През 1804 г. когато Луи Дагер навършва 16 години, баща му го завежда в Париж и дава за ученик  в работилницата на театралния декоратор на „Гранд Опера"  Деготи. В Париж  Дагер става известен като танцьор, цирков артист на въже и театрален художник.  Когато идва при Деготи той вече познава от стажа си принципите на перспективата, поради което го избират за ученик- изпълнител в операта. 

Неговият талант като художник отличава постановките му и критиката го отбелязва като ново дарование в столицата.

През 1822 г. той предлага на свои колеги една много оригинална идея, те се съгласяват да инвестират и на издействан от Общината терен построяват илюзионистичния театър Диорама.

Какво в същност е представлявала диорамата? Диорама е умален макет на реално съществуваща местност. Като използва панорами – кръгово изрисувани декори, показващи някаква природна сцена разположена около зрителите, които са в центъра на зрителното пространство, тя създавала илюзията за обемно три размерно изображение.

Посредством различни светлинни ефекти, шаблони филтри и мрежи, както и нарисувани полупрозрачни завеси се имитирали природни ефекти. Природните феномени са били доста реалистично пресъздавани за публиката в центъра на тъмното пространство. Главно са били имитирани бури, изгреви и залези. За да опрости създаването на подобни огромни картини Дагер използва камера обскура, но не достига до фиксиране на изображение. 

            През 1829 г. прочита за опитите на Ниепс и заинтересуван от резултатите се среща с него. Силно повлиян от напредъка на Ниепс той му предлага да сключат договор за съвместна работа. Поемайки това партньорство, Дагер съчетава изследователските способности на Ниепс от чисто научна гледна точка с неговите собствени, че с камера обскура могат да се получат резултати с търговска изгода. Той всъщност търси техническо приложение на процеса, тъй като на този етап за художествени качества изобщо не може да става дума

След смъртта на Ниепс настойчиво продължава изследванията, които завършва през 1838 г. Първоначално решава да създаде акционерно дружество за приложение на дагеротипията. Не успява и започва да предлага продажба на откритието си за глобалната сума от 100 000 франка, но и това му начинание е осуетено. Тогава Дагер решава да избере друг път, а именно контактите му с представители на държавните научни кръгове и това му донася успеха. И то най вече от ревностната подкрепа от страна на Араго.

Изобретяването на дагеротипията се публикува с научно съобщение в официалния бюлетин на Френската академия на науките през януари 1839 г. (07 януари). Дагер успява да запознае със своето постижение няколко политици и учени, между които и Франсоа Араго. Араго е бил известен астроном, отдал се на проучване на научните свойства на светлината. В този период той е бил член на Френската камара на депутатите. Като представител на изтъкната група от общественици, убедени, че изследванията в областта на физиката и химията ще спомогнат за икономическия просперитет на Франция, той предлага за държавно инвестиране процеса развит от Дагер след смъртта на Ниепс. На 19 август 1839 г. заедно с Дагер Араго представя откритието на съвместно заседание на Академията на науките и тази на изящните изкуства. В последствие процесът е демонстриран на група от интелектуалци и политици на една от редовните сбирки на Консерваторията по изкуствата и занаятите.

Фактически постиженията на Дагер се основават на дългогодишните    опити на Ниепс, с когото те са съдружници от 1829 г. до смъртта му през 1833. Трябва да се изтъкне, че интересите на Дагер са имали предимно търговски аспект, произтичащи от неговия прагматичен характер и основното му професионално занятие.

Каква всъщност е фотографията?

Фотографията е:

пейзажна, репортажна, портретна, архитектурна, предметна, студийна, режисирана, спортна, приложна, артистична, дигитална, аналогова, архивна, моментална, индустриална, подводна, хумористична, рекламна, модна, прес, съдебна, полицейска, постмортем, военна, научна, медицинска, въздушна, нощна, цайттраферна, любителска, професионална, антропологична, историческа, документална, порнографска, еротична, социална, реалистична, сюрреалистична, формалистична, минималистична, директна, стрийт, пикторалистична, емоционална, субективна, концептуална, черно-бяла, цветна, монохромна, оцветена.

А всъщност фотографията никога не е това, с което я наричаме и не е това, което виждаме.

За функцията на фотографията

      Държах в ръцете си тази фотография и не се решавах да я купя. Беше много разкъсана, с избледняли и неясни образи. Погледнах от обратната и страна и решението бе взето. Купих фотографията, защото открих една нова и непозната за мене нейна функция.

 

На гърба на картона бе подредена много грижливо сметката от пазара:

                карт.        - 6- 4

                тиква       - 2- 4

                краст.       - 1- 3,60

                фасул      - 2- 5

                картофи    - 6- 4

                зеле -         2,70

                                19,30

                                  2,70

                             -----------

                                   22-

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ФОТОГРАФИЯТА

продължение

Араго представил на слушателите си ши­рока панорама, която показала колко несъ­ществени са съмнителните „акредитиви", кои­то фотографията е принудена (дори тук) да измолва от живописта, и разкрил широките възможности, създадени от новото изобрете­ние: .Ако изобретателите на новия апарат го използват за изследваме на природата, то на­деждите, които те му възлагат, ще бъдат ни­щожни в сравнение с всички следващи откри­тия, свързани с използуването на новия апарат." Снимките на Дагер представляват метали­чески посребрени пластинки, обработени с йодни пари в тъмно помещение. Осветлени по съответен начин, те показват деликатното сиво изображение. Това са били уникални.екземпляри, струващи в 1839 година двадесети пет златни франка. Не е чудно, че са ги па­зили в калъфи като скъпоценности. За много художници те са се превърнали в необходими технически пособия. След седемдесет години именно с тяхна помощ Утрило създава за­бележителните си картини от покрайнините на Париж — не от натура, а по картички. Уважаваният английски художник Д. О. Хил е използвал голям брой портрети и фотографии за създаване на фреската си, представляваща Първия всеобщ съвет на шотланд­ската църква през 1843 голина. Но в този случай Хил с бил и автор на тези снимки. Благодарение на тези скромни пособия, пред­назначени за лично ползване, Хил се просла­вил, въпреки че в същото, време е бил забравен отдавна като художник; Отделните му ескизи по-дълбоко отразяват новата техника, отколкото серията му  от официални портрети, Обикновено това са анонимни изображения на хора. В живописта отдавна са известна подобни портрети, Ако картината е семейна собственост, може да се изясни кой е изо­бразен на нея. Но след две-три поколения този интерес изчезва и ако картината про­дължи да съществува, то тя е само свиде­телство за изкуството на художника. Фото­графията притежава ново особено свойство напр. рибарката от Нюхейвън. инстинктивно навела очи с пленителна невинност — това е образ, който ни говори не само за майстор­ството на Хил - фотографа, но и за нещо дру­го, което не може ла се премълчи, което ни кара да узнаем името на жената, живяла по това време. . .

А ето пред нас снимката на Даузендей, снимка на фотографа — баща на поета. На снимката той е изобразен по време на годежа с бъдещата си жена, която скоро след раждането на шестото им дете, фотографът измира в спалнята на московското си жили-ще с прерязани вени. На снимката тя е до него, той е прегърнал раменете й. Но ней­ният поглед е отправен никъде в далечината и това не предвещава  нищо хубаво. Струва си внимателно да се разгледа такава снимка и да се осъзнае това невероятно сблъскване на противоположности : най-точната техника има способност да придаде на своето създа­ние магическо свойство, което отсъства у жи­вописния образ. Колкото и да е умел фото­графът в занаята си, колкото и старателно да е избирал поза на своя модел, зрителят усеща винаги непреодолимо желание да на­мери частица от случайното, от мига, когато действителността, истинският живот е нало­жил своя печат на изображението, да намери тази незабележима точка, в която непосредствеността на отдавна миналия момент е със­редоточила бъдещето с такава убедителност, че то може да бъде открито наново. Разбира се, има разлика в характера на онова, което е обърнато към фотоапарата, и на това, кое­то възприема зрението ни. Тази разлика е преди всичко там, че вместо пространството, пронизано от човешко съзнание, възниква пространство, изпаднало пол влияние на подсъзнателното. Така например може да се опише в общи нечия походка, но не може да се опише тази част от секундата, през която човек започва да върви". Фотографията, разполагаща с многочислени средства (обективи, възможности за увеличение), е способна да предаде този миг. Фотографията за пръв път разкрива областта на оптическото подсъзнание, подобно па психоаналитиз, който разкрива инстинктивното подсъзнание. Структурата на материята или на клетъчната тъкан, с чийто анализ се занимават техниката и медицината, е много по тясно свързана с апарата отколкото с пейзажа и експресивния портрет. В този материал съвременната фотография показва лицето, открито до най-тънки  под­робности . Увеличената фотография има способността да формулира и именно чрез това тя да показва каква е разликата между техниката и магията — проблемът за историческата заменяемост. Така например Блосфелд в удивитилните си фотографии на растения търси формата на античните колони в стъблата на тревите, вижда тотеми в увеличените десет пъти кестенови издънки и жълъди, готически каменни дантели — в сюнгера. Тези, които е фотографирал Хил, били близко до истината, когато утвърждавали, че   явлението фотография създава „велико тайнствено впечатле­ние". Същото усещане е същност представя осъзнаването и на това, че вие стоите пред апарат, който е способен на създаде за миг изображение на невидимия окръжаващ ни свят, който ще бъде също така жив и истин­ски, каквато е самата природа. За камерата на Хил казвали, че е сдържана и деликатна. Но и моделите му били сдържани. Те стояли плахи пред камерата. Много е възможно тяхното поведение да е породило крилатото фотографско изречение : „Не гледайте в обек­тива "