За репортажа и традицията

При подбора на Есенните фотографски изложби винаги съм изпитвал най-силен интерес към младите български автори. Защото винаги носят нещо ново и непознато за мене. Заедно с това и защото много трудно намирам тези имена, които са приели артистичната фотография като своя професия и ежедневие. Трудно и по-рядко.
Владимир Василев, който живее във Франция е едно от последните за мене открития. От десетина години той е в Тулуза, работи на различни места, докато вземе решението, че единствено фотографията е това, което иска да прави  и превърне в своя професия. Амбициозна и ужасно трудна цел за Европа, където конкуренцията е невероятнa и даже "лактите" не са достатъчни. Основното е да снимаш много по-добре от другите, за да "разбуташ" традиционното френско отношение към собствената им фотография и автори.
Снимките на Владимир са категорични с острото му наблюдение, хуманистичната интерпретация на моделите и ситуациите, с отличното качество на черно-бялото изображение. В общата криза на фотографски идеи и липса на смелост да се придържаш към класиката на репотажа и документа  Владимир Василев е едно силно изключение.

 

Многословието на фотографията

Колко думи биха били необходими да се разкаже един живот. Поне повест, а роман по-добре. И колко история съдържа една снимка или две страници от семеен албум.
Поне колкото повест или роман...

 

За сюжета на натюрморта

В продължение на няколко години натюрмортът е предпочитания за автора на блога жанр.Това се отнася най-вече за историческото му развитие и естетическите и идейни особености в творчеството на авторите. Те могат да бъдат предмет на друг коментар, защото в случая ще стане дума за Румен Койнов.Той е пловдивски фотограф, който от дълги години живее и фотографира в Амазония, Бразилия.Първата му изложба бе показана в Пловдив преди няколко години и тя бе едно свидетелство за художественото му израстване през последното десeтилетие. Тези дни в архива си попаднах наново на негови фотографии и под въздействието на темата, за която споменах – натюрморта, ги разгледах с "други очи".В тях намерих натюрморта като присъствие, независимо, че това са пейзажи от Амазонка.Първото определение за натюрморта се появява в Холандия през XVII век и то е "Still lieven", което означава "Застинал живот". Това открих във фотографиите на Койнов, в потъналите лодки и неподвижна вода и затова те освен пейзаж станаха за мене своеобразен натюрморт в един по-широк смисъл на интерпретацията.

Визитните снимки на Георги Данчов

Във фотографското наследство на Георги Данчов има и десетки фотографии направени за "Carte de visite". В тези е пренесен духа на времето с погледите на сниманите – спокойни с визия на благородство

Йордан Йорданов - Юри

Тези фотографии са публикувани в блога като израз на дълбоко уважение към творчеството на един от най-големите фотографи на съвремието в България.
Те бяха предоставени  преди десетина години от Рафаело Казаков, със съгласието на автора им, за неговото представяне в европейски фестивали, галерии и музеи.

Из България

 

Район Петрич

 

 

Монголия

 

Психоклиника

Български затвори

 

Албания