Още мисли за фотографията

Беринайси Абът

Да си представиш света без фотография, можеш само да си го представиш.

Дейвид Бейли

Когато умра искам да отида във „Вог”

Дуг Бартлоу

Най-трудното нещо в това да бъдеш фотограф е да снимаш.

Йосуф Карш

Проблемът с фотографиране на красивите жени е, че никога няма да влезнеш в тъмната стая, след като те са си тръгнали. 

Дейвид Лашапел

Хората казват, че фотографиите не лъжат, но моите го правят.

Анонимни:

Най-бързият начин да направите пари от фотографията е да продадете вашия фотоапарат.

Минолта прави най-добрите тела, Никон прави най-добрите обективи, Канон прави най-добрите компромиси.

Определението за професионален фотограф: "ПРО" никога не показва на другите грешките си

Най-рядкото нещо на света е жена, която е доволна от снимката си.

Фотографите са отвратителни редактори

Фотографът е като риба, той снася хиляди яйца, надявайки се поне едно да се развие.

Ролан Барт"Фотографският парадокс"

        Какво е съдържанието на фотографското послание? Какво предава една фотография?

       По определение - един отрез от действителността, буквалната действителност. Разбира се, преходът от обекта до неговия образ включва известна редукция: на пропорции, на перспектива, на цветове. Но тази редукция никога не е трансформация (в математическия смисъл на този термин); при прехода от действителния обект до фотографията му не е необходимо да разделяме действителността на отделни единици и да образуваме от тях знаци със субстанция, различна от тази на обекта, който те ни предоставят за прочит; между обекта и образа му не е необходимо да поставяме опосредстващ елемент, т. е. един код. 

        Разбира се, образът не е действителността; но той е по несъвършеният й аналогон и именно съвършената аналогичност е типичната характеристика на фотографията за обикновения здрав разум. Така се очертава специалният статус на фотографския образ: той е послание без код. Оттук следва и един непосредствен извод: фотографското послание е непрекъснато.      

       Фотографският парадокс се състои в едновременното наличие на две послания, едното без код (фотографския аналог), другото с код ("изкуството", т. е. обработката или „писмото", т. е. реториката на фотографията). От структурна гледна точка този парадокс очевидно не се състои в съчетанието на едно денотирано послание и едно конотирано послание: навярно това е неизбежната ситуация на всички масови комуникации. Парадоксалното е, че тук конотираното (или кодирано) послание възниква въз основа на едно послание без код.

       Конотацията, т. е. налагането на вторичен смисъл на същинското фотографско послание, се изгражда на различните нива на осъществяване на фотографията (избор, техническа обработка, кадриране, макетиране на страницата). С други думи, тя представлява един вид кодиране на фотографския аналог. И следователно можем да извлечем известни способи на конотиране.

Рудолф Арнхайм "Киното като изкуство"

       В същността на фотографията е залегнало обстоятелството, че тя е принудена да пресъздава телата „едностранчиво" като плоски изображения.

       Това свеждане на триизмерното до двуизмерно е ограничение, което творецът превръща в достойнство. Това му служи като средство за постигане на следното:

       1) Като заснема предмета от необичаен, биещ на очи ракурс, той изисква от зрителя по-съсредоточено внимание, което надхвърля простото отбелязване и констатиране. По този начин и изобразеният предмет придобива понякога повече реалност, впечатлението от него е по-живо и по-вълнуващо.

       2) Но творецът насочва вниманието ни не само към предмета, но и към особеностите на неговата форма. Подтикнат от безпокоящата необичайност на гледката, зрителят се взира по-съсредоточено и забелязва:

       а) как при новата перспектива отделните форми на предмета се наслагват в интересни фигури, които той досега все още не е познавал;

       б)  доколко добре тялото, проектирано върху плоска повърхност, сега вече като двуизмерно изображение със своите контури, линии, черно-бели части изпълва рамката и представлява, така да се каже, сполучлива, хармонична, декоративна композиция.

       Това, че той може да се използва по такъв начин, макар че ни най-малко не е стилизиран, променен, изопачен, насилен, а просто е самият той, но в находчиво избран ракурс, създава особен художествен ефект.

       3) Насочването на вниманието към особеностите на формата на предмета от своя страна предизвиква у зрителя стремеж да проверява дали предметът е избран характерно и дали се държи в съответствие със своята природа. Тоест дали е представителен екземпляр от своя тип (да речем: „истински чиновник") и дали се движи и реагира така, както подобава на този „вид".

       4) Но тези своеобразни ракурси не представляват само средство за събуждане на вниманието и приковаване на интереса. Защото, показвайки предмета от специално избрана гледна точка, те същевременно и го тълкуват по някакъв повече или по-малко дълбок начин ("затворникът като номер!"). В това има нещо особено привлекателно, тъй като предметът по никакъв начин не е преправен или стилизиран заради това тълкуване, а е останал точно такъв, какъвто си е в действителност.